Ти беше моята патерица...
Сега съм сакат и блед...
Чувстваш ли се доволна?
Вървиш ли спокойно невинна напред?
Куцат сетивата ми. Изиграни.
Обеща ми, че няма да пуснеш моята ръка,
че от нежността ми ще пиеш.
Пи и с нокти ми направи рани.
Сам изтръгнах и ти дадох своята наивна душа.
Когато отворя прозорците на нощта си,
виждам само непрогледна тъмнина.
Ти гасиш звездите и се отдалечаваш. Сестра си
на Дявола, с който на комар ме проигра.
Върви си! Нима мислиш, че след теб ще се разплача?
Колко струваш, продажнице? Пукнат цент...Или два?
Колко дълго може умираща змия да се влачи,
преди да изсъхне и се превърне в пепел,
там някъде сред високата трева?
Аз нямам минало...И бъдеще не искам да имам.
Ще живея по максимата -"само тук и сега"...
Някой ден ще ти върне рестото времето ,моя любима.
Но открила колко си бедна, не търси отново моята ръка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар