Нищо не мога да върна...
Ти вече си на другия бряг.
Не че някога била си на моя,
но поне преди търсеше
към мене брод.
Затваряш,
обръщайки ми гръб, устата ми.
Не мога да спра на времето
лудия бяг.
Играя хазартни игри със Съдбата си.
Слаби са козовете ми,
а сега тя е на ход.
Казваш, че някога си ме харесвала,
но че мразиш да ти заповядват...
Тук грешиш.
Поднесох ти
на върха на копието душата си.
Не беше заповед,
а писъка и жален.
Готов бях за тебе да умра.
В нощите,
когато ти отдаваш тялото си на други
или пък спокойно си спиш,
аз рендосвам сънищата си
и самотата с шкурка груба.
Не си до мен,
но въпреки това знам,
че не си щастлива така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар