Няколко дни и нощи
до онази - тихата и святата...
Улици, окъпани в
празнични светлини.
Хора, напиващи се
с илюзията, че
ще догонят
европейските жители.
Големи,
искащи да повярват
детски очи.
И сълзливо-трогателни
сладки гласчета,
молещи,
от радиото родно звучат-
"аз искам само сърце...",
"Тя е малката кибритопродавачка...",
"аз зад кофите за смет живея"...
По телевизията - същото ...
Или - почти.
Така наречените
"Средства за масова информация"
депресират сърцата
на хората,
онези - обикновените,
които ги имат ...
Но нямат пари.
Обикалят по домовете ни
лелки с тетрадки и просят-
уж за децата - сираци...
А дали е така...
Или?!
И това се повтаря
всяка Коледа и Нова година.
Дали спират да живеят
нещастничетата
в останалите нощи и дни?
Благотворителност...
За няколко празника
в една година.
Боже, какви лицемери...
И им личи...
Пируват имащите
и можещите.
Кръстят се и
постят "богобоязливо",
по-големи християни са
и от древния Мойсей.
Дремят в мерцедесите си,
пътуват до чужбина
за прическа, за "шопинг",
просто за едно "здравей"...
И отново от мегафоните звучи
"Тиха нощ, свята нощ"...
Разказват ни приказки...
Затрогващи...
Вярваме им пак.
Дано само, когато
празниците отминат,
да не забравим отново,
че сме хора
и потънем за пореден път
на нищетата духовна
в лепкавия мрак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар