Не искам да плачеш.
Красиви са очите ти.
Слънчев лъч със гола длан
не се опитвай да ловиш.
Слънцето изгаря
и горещи са лъчите му.
Опиташ ли се лъч да хванеш,
сърцето даже ще си изгориш.
До кости овъглена
ще се срине красотата ти.
И сълзи порои няма да те изгасят.
Не искам да плачеш.
Красиви са очите ти.
Обичам те. Защо не ми вярваш?
Аз съм твоят безопасен слънчев лъч.
И от ада ще те извадя, но ще те има.
Очите ти ще заключа в най-далечните звезди.
Ти - моята единствена, нежна любима,
знаеш много добре,че си...Само ти.
Сълзите ти в есенните облаци ще събирам.
Вали над мене - мокър до кости да съм.
Бисер във всяка сълза мога и намирам.
Има те във всеки мой трескаво-буден сън.
И в рая да си,ще те откупя с горчивата си болка.
Ангелите бели ще те доведат сами .
Няма да се пазаря нито за кога, ни колко.
Да си моя и с мене сърцето ще плати.
Ако си в затвора на делника си прашен,
ще подкупя тъмничарите-уморени часове.
Няма тъмничар от самите нас по-страшен.
Няма по-тъжно от предалото се сърце.
Където и да си - шепни моето име -
паролата, която отваря онази врата,
зад която е светлината. Искай ме.
През сълзи и в кръв търси ме.
Аз съм ковчежникът,
който ще опази нежната ти душа.
Когато залезът се оглежда в очите ти
и бавно на розови капки пот пълзи
по загорялата кожа на раменете ти
сънувам наяве приливи - толкова хладни и свежи,
че настръхвам и ми се иска да се дръпна назад.
Сън, толкова реален, че чувам плясъка на вълните,
когато целуват брега в краката ни
и с крясъка на чайките се оттеглят,
взели смеха ни и нежността.
Целувам отражението на слънцето,
което искри на хиляди слънчеви зайчета
по тази твоя кожа от мургаво кадифе.
Целувам очите ти,
с този неповторим цвят на нощно море.
Толкова си мека и крехка, че хем те желая ,
хем умирам от страх, че ще се счупиш,
когато хищните пръстчета на страстта ми
се впият във теб.
Обичам те...Обожавам те...Луд съм по теб!
Разтвори се като тропическа бисерна мида
и ми подари съкровището на своята душа.
Аз и ти, вплетени в мелодията,
която морето на любовта пее само веднъж.
И само за нас.
Непристъпеният праг на любовта ни
бавно прах покрива. Дреме стар
дворният пазач - зъл пес озъбен -
някога защита и другар.
Спомените - палави хлапета
хвърлят камъни по дворната врата.
От съседите ухае на кюфтета,
а от нас на хладна самота.
Ти си някъде, където мен ме няма.
Аз съм те загърбил и мълча.
Любовта е приказка и драма.
Двама сме виновни без вина.
Очите ти на пламъка сияят.
Дърветата в камината пращят,
отронват стон и после тихо тлеят.
Красива си.Събуждаш в мене глад.
Червено вино в чашите кристални.
От него ли главата се върти?
Защо ме гледаш с този поглед жален?
Не знаеш ли, че от това боли?
Ръката ти е толкова студена.
"Наздраве" казвам, а така горчи.
Завява пътища в душата ми ранена
илюзията, че си още моя ти.
Целувам те, но устните ти стинат,
не ме целуваш както по преди.
Не мога да простя. Ще си замина.
Обличам се...и моля - не плачи!
