****
Нощта е тъмна и на изгоряло има дъх.
Вървя през нея, но къде отивам?
Препъвам се в блатист и мокър мъх.
Душата ми кърви, кръвта изстива.
По мислите ти няма да тека,
не съм река, а ти не си ми лодка.
На смачкана хартийка любовта
е заприличала, а беше нежна, кротка.
Надеждата послушай - развържи,
да дойде с мен, и тебе да запази
в сърцето ми и в тъжните очи,
че иначе боя се, че ще те намразя.
Събирай ги.
Аз знам, това го можеш.
Слепи сърце-голямо
с цвят червен
и затвори ни в него
като в крепост.
Сънувам
своя сбъднат блян-
ти с мен.
Ръцете ти
на мойте рамене
са кацнали-
изящни, бели птици
и морски приливи
бушуват в нощна тлен,
ще се удавя
в мрака, моя сребролица,
ако не ме спасиш
с целувка и любов,
над бездната -
черупка- малка лодка.
И двама ни на твърд бряг преведи.
Ти виждаш в тъмното,
грацилна моя котка.
