Бяла риза
и пиано...
Защо клавишите
не попиват сълзи?
Чаша със джин...
Нищо,
за което да се хване
една душа,
в която адски огън гори.
И гаси спомените
"Лунната соната".
Небето е затворено.
Дори не вали.
Утрото, казват,
по-мъдро от вечерта е.
Но ти не вярваш в това...
Нали?
Вихрушки по стъпките мои пълзят,
облизват лицата на сенки - хиени,
които се гърчат и вият от глад.
В краката ми лягат в зори покорени.
Аз идвам от много далечни места.
Душа и сърце под земята зарових.
Ще цъфнат отровни и хищни цветя.-
Магия за болка и страх им направих.
Две блудници с дълги, червени коси
се грижат за моето време и чакат
да хвърля във скута им чужди очи,
излъгани, празни,погълнали мрака.
Нощта ме обича, моя нежна сестра.
Кръвожадна, когато със други деля я .
Избърсвам сълзите и с черна луна.
Лилит клетви диви по склона търкаля.
Ела! Докосни ме! Имам много имена,
но ти ме наричай-Господарят на мрака.
Ако се потрудиш, ще си мойта жена,
която след скитанията ми ще ме чака.
