събота, 30 януари 2010 г.

Мазохист съм по природа, а пък ти си вещица.












Да ти бягам ли? Защо?... Я остави
тез преструвки за ядящи лешници
катерички стари в дивите гори.
Гнил е плетът, дай да го разхвърлиме,
че без него гледката ще е на шест.
Пеперуди - мисли ще опърлиме
с огъня на лампа или свещ.
От главата ти да се разкарам няма начин,
вътре съм, дълбоко в паметта.
Да си тръгна...Ама знам - ще плачеш.
Я ела-гушни ме... А така.

Няма коментари: