Аз не съм твой,ти моя не си.
Вятър северен спи между нас.
На най-високия връх отнеси
любовта, разпилей я в тих час.
Ти,прекрасна и нежна, мълчи!
Не докосвай стените на мрака.
В мен кървят твойте светли очи,
но смъртта нейде в тъмното чака.
Тя е хладна, не чувства вина,
щом отреже с косата деня ни.
Бих се давил във твойта коса
цяла вечност, но няма да стане.
Тънка линия,не мост-пукнатина,
земетръс в дълбините дели ни.
Още миг и ще пропаднем. Така
зейва празното.Боже, вземи ни!
Остави ме, Печал,
аз не съм твой.
Не съм, не разбра ли?
С тънко тяло си на змеица-хала.
Имаш тежки очи.
От тях ме боли.
Вее хлад.
Нокти хищни.От глад полудяла.
Аз съм просто човек,
просто мъж.
Не задавам въпроси.
Точа вино
от бъчвите пълни на вечерта
и надпивам се после
с кръчмарки- луни златокоси.
Ех, не дави се в чаша
тази толкова жлъчна тъга.
Остави ме, Печал!
Не, недей се съблича.
Не искам!
Как се прави любов
с отрезвяващо пряма жена?
Ти си много красива,
но всичко ми вземаш.
Садистка!
Оголя ми душата.
Умира,
а с нея и аз ще умра.
