На върха на копието - душата ми

 
 

Нищо не мога да върна...
Ти вече си на другия бряг.
Не че някога била си на моя,
но поне преди търсеше
към мене брод.
Затваряш,
обръщайки ми гръб, устата ми.
Не мога да спра на времето
лудия бяг.
Играя хазартни игри със Съдбата си.
Слаби са козовете ми,
а сега тя е на ход.
Казваш, че някога си ме харесвала,
но че мразиш да ти заповядват...
Тук грешиш.
Поднесох ти
на върха на копието душата си.
Не беше заповед,
а писъка и жален.
Готов бях за тебе да умра.
В нощите,
когато ти отдаваш тялото си на други
или пък спокойно си спиш,
аз рендосвам сънищата си
и самотата с шкурка груба.
Не си до мен,
но въпреки това знам,
че не си щастлива така.

музика в една дъждовна нощ

 
 

Нежна моя, в листата на клена
капки дъжд тропат с пръстчета в такт
своя песничка, в стил "макарена".
Този дъжд от небето е знак.

Аз съм малко- почти- суеверен.
Вярвам в котките черни, в Съдба.
Щом вали, ще останеш при мене
цяла нощ моя малка жена.

Нежно мократа рокля събличам.
Имаш кожа на бебе. Горя.
Как със думи да кажа - обичам .
По-добре да го шепна с душа

и с целувки - по-мокри от капки
на дъжда, който скита отвън,
без палто, без чадърче и шапка.
Хулиган, който плаче насън.

Като арфа в ръцете ми стенеш.
Музикант съм бездарен, прости!
Моя ангелска светла поема-
тази музика в мене кънти.