И аз те обичам,
но няма да те слушам.
Минаваш
по мислите ми-
капризна кралица,
цъфтят гладиолусите
горди
на кръвта ми,
под пръстите нежни,
свиват гнездо
онези сини птици,
които носят щастието
и душата ми обличат
в перата си меки
и с крясък умират,
когато сърчицата им
небрежно разбиват
себичните ни думи,
делящи утре от вчера.
Целувам устните ти...
Но това е химера.
До възглавницата си
призори
няма да те намеря.
В гореща циганска нощ,
когато тарантулите плетат
копринените си желания
и заплитат
вятъра-бездомник
(избягал от себе си,
за да открие
къде свършва
кея на въздишките
и започва
края на лятото)
късам листчетата
на Кралицата на нощта,
решила точно сега да цъфне,
без да и пука за сенната ми хрема
и че, всъщност, мразя кактуси
(бодат ми пръстите
и се смеят в зелено).
Подвижните пясъци на душата ми
се готвят за поредната буря,
а за миражи не ми е достатъчно
да съм малко луд,
казват, че трябвало и нещо
по-твърдо.
Нещо в много по- голямо количество,
но не мога да пия без компания
(и никога преди полунощ),
защото някой все пак трябва
да ме завлече
до леглото ми на ръба на времето.
Няма да ти кажа какво си помислих,
когато се спъна в сърцето ми
и се направи на влюбена,
по-добре да ти извикам такси
и сбогом...
до другото съмване.
Плачеш ли?
Или пак този дъжд...
А може би просто сънувах те.
Не ме буди!
Информирай модератор 89.252.253.63
Alla fine della strad
Прогизнал до кости, зъзнещ и уморен,
докога по тъмни улици ще се скитам?!
Открадна ми всичко, и последен слънчев ден,
как се чувствам дори не ме и попита.
Ти си нощна кралица,с нежна кожа и глас.
Роб покорен ти бях,не задавах въпроси.
Споделих с тебе всичко, и най-черния час.
На ръце колко пъти влюбен аз те носих.
Кралиците нощни едва ли имат сърца.
Горди, те не знаят и как се обича.
Дадох ти моето, но го отрови с тъга.
Сгърчено на нищо сега не прилича.
По мократа улица тази нощ ще крещя,
ще проклинам твойто име и ще плача.
В локва ще удавя блудницата- любовта,
за която аз нищо всъщност не знача.
