Отчаяние

 
 

Отчаянието 
е състояние,
когато си се протегнал
към най-добре
узрялата ябълка
и...ей толкова ...
не ти достига.
Високи клони,
бодящи очите
на небето-
непрочетена,
тежкарска книга.
Отчаяние е
и писъкът,
с който посред нощ
се будиш след кошмар -
помниш ли какво си сънувал?!
И да го помниш, и да не...
винаги скъпичко
ти се струва.
Отчаяна е онази
последна минута,
когато под уличната лампа
чакаш нея-
плисва дъжд проливен,
на парцали са
вече цветята,
а тя просто
ти е вързала тенекия.
Отчаянието
е състояние на душата,
оная вратичка,
която по-добре е
да не отваряш.
Но когато си затънал
до шията в него,
направи си хартиена лодка
и може би ще изплаваш.