Кажи и, приятелю!...
Да, знам, че е сложно.
Играете си на нерви всеки път.
Тя те побърква,
но без нея не можеш.
Тя е вещица, но и фея.
Нежна е бялата и гръд.
Чурулика ти като птиче,
а след миг те ругае грубо.
Тези нейни страсти те влудяват
и ти се иска да я удушиш.
Залепва за теб като дървесна гъба.
Но ако я откъснеш от себе си,
сто процентово ще сгрешиш.
Такива като нея и в музея ги няма.
Идват сякаш от някакъв паралелен свят.
За тях любовта е и нирвана, и драма.
В нея до последната си клетка горят.
Не я наказвай с груби думи и безразличие.
Просто душата си без въпроси и отвори.
Обичай я лудо, до пълно неприличие.
Тя е твоето слънце,
а всяко слънце изгаря и боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар