Аз няма да се правя на клоун,
за да заслужа вниманието ти
и да изцедя една ялова усмивка
на студеното ти лице.
Мислиш се за неотразимо създание,
а си просто едно
безчувствено, мъртво сърце.
Вчера разчупих леда
над чувствата ти, спящите.
Беше хубаво, както преди.
Днес със кофата, пълна със ледчета,
за кой ли път безчувствено
окъпа ме ти.
И ще си легнеш, сваляйки
като дреха усмивчицата,
с която си представяш
потресеното ми лице.
Ще я закачиш на закачалката
при чадъра
и при обувките си.
Калните.
Але хоп...
Брависимо...
Спят си спокойно
хората без сърце.
А аз може да зъзна
и да умра от пневмония,
но мътните да ме вземат,
ако този път ти простя!
Ще бродя подгизнал,
ще се гърча в агония,
но от нещастните си гърди
ще те изтръгна
и даже спомена за теб
ще удуша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар