Слънцето, татуирано
върху мургавото ми рамо
гаси лъчите си - фасове
на догорели цигари.
В пепелника на залеза -
шепа пепел.
Нощта-фина дама
поднася кафе
на кипарисите стари.
Тръгвам
по тънката нишка
на аромата.
В джоба ми-миналото,
като окъсана снимка.
Замеря ме презрението ти
с презрели домати.
Грозна си с тази
на чорапа ти бримка.
Обуй си дънките.
Вържи старата ми риза
на възел.
Моторът... и пътят.
Да те гоня ... няма.
В обратна посока съм,
момиче.
Пръснат пъзел
е любовта ни дива.
Картинка на драма.
За двама.
