1.
Кремави рози
в пяната на вълните.
Морето цяла нощ
с твоя глас ми крещя,
а мислех че са гларуси,
изгубили се в тъмното.
Счупиха се недопити
чашите, в които
наливахме нашата
споделена вина.
Не мога да те докосна.
Не можеш да ме издишаш.
Задушавам сърцето ти.
Изтриваш пътищата пред мен.
Когато мечтая,
мълнии палят старите дървета,
минавам през теб
и отново оставаш сама .
В твоя ден.
2.
Пясъкът е студен
и на нищета мирише.
Дращи гърлото ми,
песъчинките много горчат.
Някаква стара болка...
(чувстваш ли я?!)
по душите ни пише
думи, които ни връщат
в един забравен,
вече ничий свят.
Напивам се с ярост,
късам дрехите на самотата,
а тя се смее и шамарите и
по бузите ми плющят.
Захвърли името ми,
подари го на тишината
и за нищо на света
не се обръщай повече
назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар