Кафето със цигара по обяд
във офиса, когато няма хора,
колежката, умираща от глад,
в поредната диета и... умора.
Разсеяно си драскам слънчица
по лист случаен. Бюрото ми - хаос...
Две секретарки с дълги , хм, крака
усмихват ми се.Светлина нахалост.
Служители си шепнат нещо там -
за всекидневните житейски грижи.
Какво ли за служителите знам?!
Как бавно часовете тук се нижат...
Едно от тези малки слънчица,
които нарисувах ми припомня
последния ни разговор в нощта,
тъгата ми и нежността бездомна.
Ти, моя виртуална слабост днес,
навярно някъде за мен тъгуваш.
А може би с чист женски интерес,
с колеги и приятели флиртуваш.
Горещо пладне...Време за кафе.
Щом щракна с пръсти, ще утихне всичко.
Че шеф се слуша, знае се добре...
А на кого да кажа нещо много лично?!
****
По обед в офиса е скука безподобна.
Компютъра ще включа - сърф, игра...
Омръзва ми...На ангелче подобна
колежката отсреща е сега.
Ах, тези къдри дълги, изрусени
ухаят на кафе и резеда .
Събуждат демона дълбоко вътре в мене
и ще я схрускам просто на шега.
И как усмихва ми се - миловидно, хитро.
Какво върти се в таз главица, ха?!....
Поглеждам я през рамо любопитно,
а тя се прави май на светена вода.
Дали си струва днес да си рискувам
за нея имиджа на недостъпен мъж?
Ако покажа неразумно колко струвам,
отиде дивото, я питомното - дръж.
Нали ме чака гаджето ми в къщи,
обичам я, нормално е това...
Ще има да се цупи, да се мръщи,
ако и кажат, знам, за моята игра.
Но пък бонбончето отсреща продължава
да ми се бройка, да въздиша, цяла-страст.
До взрив космичен между нас остава
секунда само - губя вече власт
над долните си, мъжките инстинкти
и слабините ме болят, а как горят...
Предавам се.Картинка в аква тинта
ще нарисуваме със нея.Шшшшт,молчать!
