Немили пътища

Поисках да стопля ръцете си,
но огънят беше твърде силен.
Гори, овъглява се сърцето ми.
Ти си тръгваш. Недраг и немилен
ще скита денят ми по следите ти бледи,
ще губи сили и ще ме проклина.
Не търсех лесни победи.
Така се случи. Душата в здрача изстина.
От пепел не може да покълне цвете
и животът да възтържествува .
Треперят ръцете ми. И двете.
Свлича се утрото. Не се преструва.
И нямам думи, с които да те обвия,
да облека болката ти и раменете.
Можех да те обичам, а ще те убия.
Черен въглен е вече в мен сърцето.

Събуждаш в мене глад

Очите ти на пламъка сияят.
Дърветата в камината пращят,
отронват стон и после тихо тлеят.
Красива си.Събуждаш в мене глад.

Червено вино в чашите кристални.
От него ли главата се върти?
Защо ме гледаш с този поглед жален?
Не знаеш ли, че от това боли?

Ръката ти е толкова студена.
"Наздраве" казвам, а така горчи.
Завява пътища в душата ми ранена
илюзията, че си още моя ти.

Целувам те, но устните ти стинат,
не ме целуваш както по преди.
Не мога да простя. Ще си замина.
Обличам се...и моля - не плачи!