От мокрите ти очи ще си направя мишени.
Ще се целя в тях със светкавици
и проливни дъждове,
докато искри в изгарящо жълто-зелено
подпалят жестокото ми сърце.
Ела на тази клада душата си да стоплиш.
Аванта - огън.Гори един изгубен свят-
нещо като амазонската джунгла-
оплетена в лиани и горки вопли.
Ако ти стиска- ела. Не поглеждай назад.
Плачеш ли още?
Недей така да ми се разкриваш.
Не показвай нежната си слабост пред мен.
Аз съм хищник, дивото в мен откриваш,
което ще погълне плахия ти момичешки ден.
Плачеш ли?
Вече не...
Това е добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар