Отчаянието е откъснат лист от календара,
нещо, като дупка от куршум,
от която кръвта струи
и зеленото на тревата
почервенява.
Пътища много, но кой от тях е твоя?
Този, който до свободата
ще те доведе?
Простори облачни,
крилото на птицата
слънцето ми закрива.
В усмивката ми изгрява
цялото звездно нощно небе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар