****
Нощта е тъмна и на изгоряло има дъх.
Вървя през нея, но къде отивам?
Препъвам се в блатист и мокър мъх.
Душата ми кърви, кръвта изстива.
По мислите ти няма да тека,
не съм река, а ти не си ми лодка.
На смачкана хартийка любовта
е заприличала, а беше нежна, кротка.
Надеждата послушай - развържи,
да дойде с мен, и тебе да запази
в сърцето ми и в тъжните очи,
че иначе боя се, че ще те намразя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар