Празнината вътре в теб е светлина,
която заслепява ме и плаши.
Пак идвам. Много уморен.
И търся нещо скъпо. Само наше.
Не ме приемаш. Нищо че се смееш
и ми говориш, не с очи, а с устни.
Да се преструваш, скъпа, не умееш.
Мориш ме, а не искаш да ме пуснеш.
Горещи са устните ти.
Ти, цялата, мила, гориш.
Разпалваш в мен такава дива емоция.
Бих се разплакал, но дали ще ми го простиш?!
Мъжете,знаем, не плачат.... Излагация.
Пробуждаш в мен инстинкта на примитивния ловец.
Матриархатът е бил интересно време.
Очи със зелено-котешки палав гледец,
в душата ми засяват отровно семе.
Ще те разкъсам от любов,
ще се впия в сладката ти уста,
заглушавайки воплите на съпротива.
Моя нежна - пристан и бездна.
Моя безумна светлина...
Казват че любов такава убива.
Голото ти рамо е толкова крехко и бяло,
загатващо фините контури на нежното ти тяло.
Целувам лекичко тази кадифено мека кожа,
с отблясъка седефено- лунен и остър на ножа.
Устните ми пресъхват. Чувствам се изгубен в пустиня.
Дай ми да пия от влажните ти устни, прекрасна богиньо.
Тръсваш глава и къдриците ти медени се разпиляват.
Мед и мляко вкус на грях и съблазън в кръвта оставят.
Имаш тяло на древна етруска статуетка, по чудо оцеляла
след години под земната твърд, в очакване престояла.
Смееш се. Смехът ти ми напомня шума кристален на прибоя.
Обърни се. Целуни ме. Да се любим. Сега! Просто бъди моя.
