Танц по пълнолуние

 

Аз идвам с онзи светъл дъжд напролет,
прозвъннал в клоните на младите брези,
за да те стресна -гълъбица бяла в полет,
щом пух тополин над града пак заръми.

Ти помниш пръстите на спомените тънки,
които лък цигулкин дърпат с нежна жар
и ронят ноти -наши чувства много звънки,
от тях в сърцата ни ще запламти пожар.

На танц, когато пълнолунна е онази,
що грее нощем над въздишащи души,
ще те поканя.Облечи се във органза
и с мен танцувай, лудо, до зори.

музика в една дъждовна нощ

 
 

Нежна моя, в листата на клена
капки дъжд тропат с пръстчета в такт
своя песничка, в стил "макарена".
Този дъжд от небето е знак.

Аз съм малко- почти- суеверен.
Вярвам в котките черни, в Съдба.
Щом вали, ще останеш при мене
цяла нощ моя малка жена.

Нежно мократа рокля събличам.
Имаш кожа на бебе. Горя.
Как със думи да кажа - обичам .
По-добре да го шепна с душа

и с целувки - по-мокри от капки
на дъжда, който скита отвън,
без палто, без чадърче и шапка.
Хулиган, който плаче насън.

Като арфа в ръцете ми стенеш.
Музикант съм бездарен, прости!
Моя ангелска светла поема-
тази музика в мене кънти.

Дъжд в полето от макове

 
 

Ще те закрия с тялото си - нека мен вали.
По голата ми кожа да се стича.
Море от макове.Сред него грееш ти.
О, Боже господи,как страстно те обичам!

Ръцете ти са тънки струни. Стих
отронва се от устните ми. Шепна.
Отде ги зная тези думи?! Скрих
дори от себе си, че от възбуда лепнат

и затъпяват, и ръждясват сетива.
Остава само чистото желание,
с което те прегръщам и държа,
влуден от нежното ти мъркане-стенание.

Вали. Небето е безбрежен океан,
във който плуват наште отражения.
Две бели сенки от копнеж и светлина,
в миг на отдаване, пречистване...Знамение.

Онзи, който плаче в дъжда

 
 

Буреносни облаци в небе от кадифе.
Дъждовни капки гъсти и с цвят на кафе.
Първа мълния, която сърцето разкъсва
на земята. Небето любовта и отблъсва.

Ще избягам от тебе,моя дръзка скитнице.
Ще избягам от твоите нежни, палави ръце.
Няма да ти позволя да ме догониш в мрака.
Не искам всяка нощ покорно да ме чакаш.

Аз съм онзи, който плаче в дъжда.
Аз съм сянката полунощна на греха.
Моята сила наранява и от нея боли.
Не ме докосвай.Там, където си остани.