Недей

От мокрите ти очи ще си направя мишени.
Ще се целя в тях със светкавици
и проливни дъждове,
докато искри в изгарящо жълто-зелено
подпалят жестокото ми сърце.
Ела на тази клада душата си да стоплиш.
Аванта - огън.Гори един изгубен свят-
нещо като амазонската джунгла-
оплетена в лиани и горки вопли.
Ако ти стиска- ела. Не поглеждай назад.
Плачеш ли още?
Недей така да ми се разкриваш.
Не показвай нежната си слабост пред мен.
Аз съм хищник, дивото в мен откриваш,
което ще погълне плахия ти момичешки ден.
Плачеш ли?
Вече не...
Това е добре.

В сърце - камбана утрото крещи

 
 

На Данте Адът е замръзнал призори
и дяволите с зъбите си тракат,
когато ме поглеждаш със очи,
които да си тръгна бързо чакат.

Събличаше се като в кабинет
на лекарка досадна и бъбрива
и любих те със гняв и страст до пет...
Душата ти крещи да си отивам.

А беше време - луда бе по мен
и къси бяха дългите ни нощи.
Умирах и се раждах в следващ ден,
за да те искам все по-силно, още, още.

Какво се случи, та сега си късче лед
с изографисани жестоки анатеми?
Ако разбирам нещо, нека съм проклет
и дяволът най- мръсен да ме вземе!

Протягам длан и блъсва се в стена
невидима, но непреодолима.
Как искам, Боже, силно да крещя...
и да се моля там в сърцето да ме има,

което бие като утринна камбана,
за мойта смърт света да извести...
Без твойта обич, който път да хвана,
ще бъда никой ... А коя без мен си ти?

Раздяла

  

Отиваш си. В душата ми вали.
От тази влага давя се и плача.
Студени днес са твоите очи.
Да го преглътна - трудна е задача.

Защо ми причиняваш тази смърт
на всичко светло, с много труд градено?
Дали когато ни повикат Там на съд,
за тази грубост ще ни е простено?

Ръцете ми те молят - остани,
протегнати към пръстите ти тънки.
Издърпваш ги и ме загърбваш. Как боли,
но нямам думи. Тесните ти дънки

възбуждащо- раняващо пред мен
отнасят тялото,което тъй-обичах.
Събличах ги и в нощ, и в слънчев ден,
когато "моя радост" те наричах.

Сега са втора твоя кожа и си знам,
на автостоп към Утре ще се втурнеш.
Без угризения, обида, болка, срам,
мен в бездна - самота ще ме катурнеш.