Но ти ела

 
 

Страхувам се от зимата, но пак
в сърцето ми пълзи коричка скрежна
и вписва йероглифен таен знак.
Дали ще ме обичаш толкоз нежно,
че този лед във мен да се стопи,
да завали пак сняг, но тихо, на парцали
и вместо смърт, в кръвта да се роди
искрица и страха ми да погали?!
Страхувам се от твоите очи.
През тях наднича времето, което
и двама ни ориса да боли
и ти да вехнеш, като тъжно цвете.
Не мога да ти кажа, че съм луд
от неизказаното, дето ме раздира
и нищо го не стопля този студ,
а клетка подир клетка в мен умира.
Но ти ела. Не слушай мойта жлъч,
която като сол напуква устни.
В душата ми единствен светъл лъч
си ти, любов. Не искам да те пусна.