Остави ме, Печал,
аз не съм твой.
Не съм, не разбра ли?
С тънко тяло си на змеица-хала.
Имаш тежки очи.
От тях ме боли.
Вее хлад.
Нокти хищни.От глад полудяла.
Аз съм просто човек,
просто мъж.
Не задавам въпроси.
Точа вино
от бъчвите пълни на вечерта
и надпивам се после
с кръчмарки- луни златокоси.
Ех, не дави се в чаша
тази толкова жлъчна тъга.
Остави ме, Печал!
Не, недей се съблича.
Не искам!
Как се прави любов
с отрезвяващо пряма жена?
Ти си много красива,
но всичко ми вземаш.
Садистка!
Оголя ми душата.
Умира,
а с нея и аз ще умра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар