На Данте Адът е замръзнал призори
и дяволите с зъбите си тракат,
когато ме поглеждаш със очи,
които да си тръгна бързо чакат.
Събличаше се като в кабинет
на лекарка досадна и бъбрива
и любих те със гняв и страст до пет...
Душата ти крещи да си отивам.
А беше време - луда бе по мен
и къси бяха дългите ни нощи.
Умирах и се раждах в следващ ден,
за да те искам все по-силно, още, още.
Какво се случи, та сега си късче лед
с изографисани жестоки анатеми?
Ако разбирам нещо, нека съм проклет
и дяволът най- мръсен да ме вземе!
Протягам длан и блъсва се в стена
невидима, но непреодолима.
Как искам, Боже, силно да крещя...
и да се моля там в сърцето да ме има,
което бие като утринна камбана,
за мойта смърт света да извести...
Без твойта обич, който път да хвана,
ще бъда никой ... А коя без мен си ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар