Отиваш си. В душата ми вали.
От тази влага давя се и плача.
Студени днес са твоите очи.
Да го преглътна - трудна е задача.
Защо ми причиняваш тази смърт
на всичко светло, с много труд градено?
Дали когато ни повикат Там на съд,
за тази грубост ще ни е простено?
Ръцете ми те молят - остани,
протегнати към пръстите ти тънки.
Издърпваш ги и ме загърбваш. Как боли,
но нямам думи. Тесните ти дънки
възбуждащо- раняващо пред мен
отнасят тялото,което тъй-обичах.
Събличах ги и в нощ, и в слънчев ден,
когато "моя радост" те наричах.
Сега са втора твоя кожа и си знам,
на автостоп към Утре ще се втурнеш.
Без угризения, обида, болка, срам,
мен в бездна - самота ще ме катурнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар