Прогизнал до кости, зъзнещ и уморен,
докога по тъмни улици ще се скитам?!
Открадна ми всичко, и последен слънчев ден,
как се чувствам дори не ме и попита.
Ти си нощна кралица,с нежна кожа и глас.
Роб покорен ти бях,не задавах въпроси.
Споделих с тебе всичко, и най-черния час.
На ръце колко пъти влюбен аз те носих.
Кралиците нощни едва ли имат сърца.
Горди, те не знаят и как се обича.
Дадох ти моето, но го отрови с тъга.
Сгърчено на нищо сега не прилича.
По мократа улица тази нощ ще крещя,
ще проклинам твойто име и ще плача.
В локва ще удавя блудницата- любовта,
за която аз нищо всъщност не знача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар