В гореща циганска нощ,
когато тарантулите плетат
копринените си желания
и заплитат
вятъра-бездомник
(избягал от себе си,
за да открие
къде свършва
кея на въздишките
и започва
края на лятото)
късам листчетата
на Кралицата на нощта,
решила точно сега да цъфне,
без да и пука за сенната ми хрема
и че, всъщност, мразя кактуси
(бодат ми пръстите
и се смеят в зелено).
Подвижните пясъци на душата ми
се готвят за поредната буря,
а за миражи не ми е достатъчно
да съм малко луд,
казват, че трябвало и нещо
по-твърдо.
Нещо в много по- голямо количество,
но не мога да пия без компания
(и никога преди полунощ),
защото някой все пак трябва
да ме завлече
до леглото ми на ръба на времето.
Няма да ти кажа какво си помислих,
когато се спъна в сърцето ми
и се направи на влюбена,
по-добре да ти извикам такси
и сбогом...
до другото съмване.
Плачеш ли?
Или пак този дъжд...
А може би просто сънувах те.
Не ме буди!
Информирай модератор 89.252.253.63
Alla fine della strad
Няма коментари:
Публикуване на коментар