Очите ти на пламъка сияят.
Дърветата в камината пращят,
отронват стон и после тихо тлеят.
Красива си.Събуждаш в мене глад.
Червено вино в чашите кристални.
От него ли главата се върти?
Защо ме гледаш с този поглед жален?
Не знаеш ли, че от това боли?
Ръката ти е толкова студена.
"Наздраве" казвам, а така горчи.
Завява пътища в душата ми ранена
илюзията, че си още моя ти.
Целувам те, но устните ти стинат,
не ме целуваш както по преди.
Не мога да простя. Ще си замина.
Обличам се...и моля - не плачи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар