Поисках да стопля ръцете си,
но огънят беше твърде силен.
Гори, овъглява се сърцето ми.
Ти си тръгваш. Недраг и немилен
ще скита денят ми по следите ти бледи,
ще губи сили и ще ме проклина.
Не търсех лесни победи.
Така се случи. Душата в здрача изстина.
От пепел не може да покълне цвете
и животът да възтържествува .
Треперят ръцете ми. И двете.
Свлича се утрото. Не се преструва.
И нямам думи, с които да те обвия,
да облека болката ти и раменете.
Можех да те обичам, а ще те убия.
Черен въглен е вече в мен сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар