Аз идвам с онзи светъл дъжд напролет,
прозвъннал в клоните на младите брези,
за да те стресна -гълъбица бяла в полет,
щом пух тополин над града пак заръми.
Ти помниш пръстите на спомените тънки,
които лък цигулкин дърпат с нежна жар
и ронят ноти -наши чувства много звънки,
от тях в сърцата ни ще запламти пожар.
На танц, когато пълнолунна е онази,
що грее нощем над въздишащи души,
ще те поканя.Облечи се във органза
и с мен танцувай, лудо, до зори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар