Ще те закрия с тялото си - нека мен вали.
По голата ми кожа да се стича.
Море от макове.Сред него грееш ти.
О, Боже господи,как страстно те обичам!
Ръцете ти са тънки струни. Стих
отронва се от устните ми. Шепна.
Отде ги зная тези думи?! Скрих
дори от себе си, че от възбуда лепнат
и затъпяват, и ръждясват сетива.
Остава само чистото желание,
с което те прегръщам и държа,
влуден от нежното ти мъркане-стенание.
Вали. Небето е безбрежен океан,
във който плуват наште отражения.
Две бели сенки от копнеж и светлина,
в миг на отдаване, пречистване...Знамение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар