Буреносни облаци в небе от кадифе.
Дъждовни капки гъсти и с цвят на кафе.
Първа мълния, която сърцето разкъсва
на земята. Небето любовта и отблъсва.
Ще избягам от тебе,моя дръзка скитнице.
Ще избягам от твоите нежни, палави ръце.
Няма да ти позволя да ме догониш в мрака.
Не искам всяка нощ покорно да ме чакаш.
Аз съм онзи, който плаче в дъжда.
Аз съм сянката полунощна на греха.
Моята сила наранява и от нея боли.
Не ме докосвай.Там, където си остани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар