Голото ти рамо е толкова крехко и бяло,
загатващо фините контури на нежното ти тяло.
Целувам лекичко тази кадифено мека кожа,
с отблясъка седефено- лунен и остър на ножа.
Устните ми пресъхват. Чувствам се изгубен в пустиня.
Дай ми да пия от влажните ти устни, прекрасна богиньо.
Тръсваш глава и къдриците ти медени се разпиляват.
Мед и мляко вкус на грях и съблазън в кръвта оставят.
Имаш тяло на древна етруска статуетка, по чудо оцеляла
след години под земната твърд, в очакване престояла.
Смееш се. Смехът ти ми напомня шума кристален на прибоя.
Обърни се. Целуни ме. Да се любим. Сега! Просто бъди моя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар