неделя, 8 ноември 2009 г.

Емоция от примитивно време




 
 







Горещи са устните ти.
Ти, цялата, мила, гориш.
Разпалваш в мен такава дива емоция.
Бих се разплакал, но дали ще ми го простиш?!
Мъжете,знаем, не плачат.... Излагация.
Пробуждаш в мен инстинкта на примитивния ловец.
Матриархатът е бил интересно време.
Очи със зелено-котешки палав гледец,
в душата ми засяват отровно семе.
Ще те разкъсам от любов,
ще се впия в сладката ти уста,
заглушавайки воплите на съпротива.
Моя нежна - пристан и бездна.
Моя безумна светлина...
Казват че любов такава убива.

Няма коментари: