Празнината вътре в теб е светлина,
която заслепява ме и плаши.
Пак идвам. Много уморен.
И търся нещо скъпо. Само наше.
Не ме приемаш. Нищо че се смееш
и ми говориш, не с очи, а с устни.
Да се преструваш, скъпа, не умееш.
Мориш ме, а не искаш да ме пуснеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар