Непристъпеният праг на любовта ни
бавно прах покрива. Дреме стар
дворният пазач - зъл пес озъбен -
някога защита и другар.
Спомените - палави хлапета
хвърлят камъни по дворната врата.
От съседите ухае на кюфтета,
а от нас на хладна самота.
Ти си някъде, където мен ме няма.
Аз съм те загърбил и мълча.
Любовта е приказка и драма.
Двама сме виновни без вина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар