Когато залезът се оглежда в очите ти
и бавно на розови капки пот пълзи
по загорялата кожа на раменете ти
сънувам наяве приливи - толкова хладни и свежи,
че настръхвам и ми се иска да се дръпна назад.
Сън, толкова реален, че чувам плясъка на вълните,
когато целуват брега в краката ни
и с крясъка на чайките се оттеглят,
взели смеха ни и нежността.
Целувам отражението на слънцето,
което искри на хиляди слънчеви зайчета
по тази твоя кожа от мургаво кадифе.
Целувам очите ти,
с този неповторим цвят на нощно море.
Толкова си мека и крехка, че хем те желая ,
хем умирам от страх, че ще се счупиш,
когато хищните пръстчета на страстта ми
се впият във теб.
Обичам те...Обожавам те...Луд съм по теб!
Разтвори се като тропическа бисерна мида
и ми подари съкровището на своята душа.
Аз и ти, вплетени в мелодията,
която морето на любовта пее само веднъж.
И само за нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар