неделя, 8 ноември 2009 г.

Идваш с плахи стъпки на сърница










Виждам те, дръзка и малка.
Виждам настръхналата ти кожа.
Правиш се на смела русалка.
Оглеждаш се в острието на ножа.

Ще те посрещна със радост.
Дръзките момиченца ги обичам.
В подземията ми вехне младост
на други като тебе -малки, лични.

Не обичам никак слънцето.
То очите ми само замъглява.
В душата ми търкалят се зрънцата
на омраза, като суха плява.

Да видим до къде ще стигнеш

хубавице в дързостта си.
Ако още ти стиска,в моя замък

чувствай се като у дома си.



Няма коментари: