Мъркащо котенце, укротена светлина-
тишината спи в нежните ти длани, Ирина.
Искам и аз кротко до те гушна и заспя,
моя тиха и мирна любов, моя Ирина.
Ти си моето откритие,бледа жена.
До теб забравям лудите удари на сърце,
което с див писък ме поглъщаше в нощта.
Покоят има чертите на твоето лице.
До теб съм просто един влюбен мъничък мъж.
Няма задъхан ритъм, няма нощни каскади.
Няма онзи горещ, пеещ в яката ми дъжд,
който търсих и гоних в стихове, в грозни свади.
Дано не ми доскучае твоята тишина.
Дано не ми омръзнеш и жаден да замина
при лудата, изпепеляваща ме светлина,
моя тиха и мирна любов, моя Ирина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар