От два бряга по мост от думи

 
 

-Моля те, не съсипвай !
Нервите ми пак пилиш ти.
-По-разрушена съм от Босна
в онази война... И ми личи.
-Бих искал да те докосна...
Всъщност... май вече не знам.
-Нищо не казвам, а ти говоря.
Чувствам, че отново си сам.
-Упорита си като дявол
и почти толкова си зла...
-Опитвах да те забравя...
цели петнайсет секунди...О, да!
-Смешно е да го казваш.
-Тъжно е да ми мълчиш.
-Ти се оказа змия в пазва.
-А ти още - мой любовен фетиш.
-Да ти доказвам няма смисъл.
-Има смисъл да ми простиш.
-Всичко което съм писал
беше истина.
-Но сега мълчиш....
Думи, думи за двама
над дълбока река.
Мост надвиснал над драма.
Сто години самота.