Луната ти е майка и личи
по белега на бялото ти рамо-
една луничка- сърпче. Носиш ти
в очите си предчувствие за драма.
А аз съм принца, син на есента,
минавам по лежерните и булеварди,
с букет от многобагрени листа.
Пред мен разтварят стражите и алебарди,
за да ме пуснат там, където чакаш ти.
Таз черна рокля страшно ти отива.
Мартини със маслинка от мечти
отпиваш бавно... В мен кръвта изстива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар