Искаш ме...Да, зная, че ме искаш.
Виждам го в очите всеки път,
в който уж небрежно ме фиксираш,
а дъхът замира в твойта гръд.
Искаш ме...Студен и недостъпен.
Тази недостъпност как боли
и те дразни като трънче малко
в пръстчето ти.Хайде, не плачи!
Искаш ме...Такъв съм - саможивец.
И характерът стоманен, но не сив.
Мъничко съм хладен,тип - ленивец.
Може би... и даже малко див.
Искаш ме...Такъв, какъвто съм си.
Казваш го сега, но си жена.
После ще ме прекрояваш, ясно.
Затова стоя си настрана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар