Пържени картофки и бира...
Следобедът се точи лениво.
С приятелите, в кафенето на Мира
убиваме времето.
Такова ми е едно...сиво.
Минават готини, сладки момиченца.
Смехът им е като пяната в мойто пиво.
Погледи, лепкави като мед по тялото
на нощна жрица.Красива самодива
от отсрещната маса ме фиксира,
с премрежен поглед.
Какво ли си е втълпило
това дете на греха?!
Хей,мило,
още на кукли трябва да си играеш,
а не батковци по кафенета да сваляш.
Мисля си го, но...няма да и го кажа,
а тя сламката си смуче изкусително.
Къде ли тия номера ги научават?!
А бой, де!
Аверите ми от смях си умират...
Следобед в кафенето на Мира.
Всичко като изтъркана лента се повтаря.
Лято. Океан от пенлива бира.
Флиртче. Скука...
Уффф, оставете ме на мира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар