Кехлибарено момиче,
слязло тук от моя сън,
как на есента приличаш -
топла, нежна.Ставам пън,
щом ме стрелнеш с тез очета-
слънчогледки, с златен цвят.
Нямам смелост, да ти кажа,
че събуждаш в мене глад,
глад и жажда да целувам
устни с вкус на грозд налят.
На смелчага се преструвам,
но завива ми се свят.
Ще ударя две - три бири,
не за друго - за кураж,
че пред теб сърцето спира,
мое цвете, страст, мираж.
И дано не ме отрежеш,
щом до тебе спра сега.
В плен на тънката ти мрежа
пее моята душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар