Тази сутрин морето ми е сърдито.
Замеря ме с ледено студени вълни.
Цяла седмица все за тебе ме пита.
Не знае ли, че от тези въпроси боли?
Избягах от теб. Исках да те забравя.
Тази твоя капризна природа ме умори.
Ревнива и себична- демон в женска кожа,
силата ми без жал до капка изцеждаше ти.
Искаше да ме имаш и по невъзможен начин.
Всяка моя секунда да ти принадлежи.
Плачеше, крещеше. Сега и на мен ми се плаче,
но няма да ти се обадя. Нека сърцето кърви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар