Аз съм твоя среднощен вятър, нежна моя.
Спиш в прегръдките ми, сънуваш може би покоя
на далечен остров с зелени палми и прибои,
целуващи с шепот брега и охлаждащи зноя
на горещо лято, на писъците на чайките бели.
Рачетата, с щипки срязват на две деня и нощта,
бягат пясъчни дюни, сърдити, едва оцелели.
Не изстивай,сърцето е съд,
в който любовта ще налея.
Цялата ще заблестиш-
малиново розова, окъпана в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар