Счупеното огледало на копнежа
с остри нокти впито в хоризонт студен
стене страстно - сластно, много нежно,
в сянката на летен, скучен ден.
Късчета кристални зли усмивки
чакат да се хванат жертви.Бдят
за мига, когато без почивка
глупави надежди ще пленят.
Отразени на парчета в здрача,
паднал след светкавица в страха
тихичко от болка ще заплачат
и ще молят за пощада. Свобода
със молба не се постига.Те го знаят.
Но е късно свойта слабост да спасят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар