Седем бала вълнение
в бутилката с минерална вода.
На съседната маса отклонение -
тези очи направо ми спират дъха.
Напомнят ми зелени самодивски поляни,
по които мислите ми ще се разходят през нощта,
поляни, от светлината на пълна луна обляни,
с мирис на билки и висока дива трева.
Момичето е нежно като горска фея.
Късото потниче скрива само най-важни неща.
Да бъда безразличен пред такава красота не умея.
Когато се сдържам, адски боли ме глава.
Затова си приготвям два-три дежурни лафа.
Защо ли винаги се хващат на тази игра?
Усмивка, намигане, няколко нежни строфи.
Тази нощ няма да си спя сам у дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар